Окръжен съд-Силистра определи постоянна мярка „задържане под стража“ на 38 годишният обвиняем Д.Г. живущ в село Калипетрово.

На Д.Г. са повдигнати обвинения за престъпления от общ характер за това, че е произвел и държал високорискови наркотични вещества -листна маса и съцветия от рода на конопа, и за това, че засял и отглеждал растения от рода на конопа, всички реагиращи положително за наличието на тетрахидроканабинол. Обвиняемият е отглеждал растенията в оранжерия в дома, в който живее със семейството си в село Калипетрово.

Представителят на Окръжна прокуратурата поиска наказателния състав да определи най-тежката мярка за процесуална принуда – „задържане под стража“ за Д.Г., мотивирайки се, че може да се направят обосновани изводи, че е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Акцентира се, че са събрани достатъчно доказателства за съпричастност на обвиняемия към деянието и за опасността да извърши друго престъпление.

Адвокатът на обвиняемия оспори искането като неоснователно и определи исканата мярка за задържане под стража като прекомерно тежка за извършеното деяние. Посочени бяха мотиви, че Д.Г. се е признал за виновен, оказва съдействие в досъдебното производство и желае наказателното производство да приключи със съдебно споразумение, грижи се за семейството и децата си, работи, макар и без действащ постоянен трудов договор.

Обвиняемият Д.Г. заяви, че разбира колко тежко престъпление е извършил. Той и неговият защитник поискаха съда да определи по-лека мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“.

Наказателния състав прецени, че към настоящия момент са представени достатъчни по обем и характер доказателства, които да обосноват предположението, че именно обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен. Според съда Д.Г. може да извърши ново престъпление и това може да се извлече от обстоятелствата за откритото в дома, в който живее наркотично вещество под формата на суха листна маса и растения, съдържащи тетрахидроканабинол, както съоръженията и условията, създадени за отглеждането им. Тези обстоятелства удостоверяват, че това е целенасочена и продължителна дейност. Откритите вещи и обекти, специфични за наркоразпространението свидетелстват, че тази дейност по-скоро не е насочена единствено за удовлетворяване на личните нужди. В тази връзка е необходимо да се извършат редица процесуално следствени действия, които предполагат вероятността обвиняемият да въздейства на свидетели да дадат показания в определена насока,с което би се въздействало върху хода на производството. Данните за съдебното минало на Д.Г. сочат, че незаконната дейност, свързана с наркотични вещества не е непозната на обвиняемия, което е в противоречие с неговите уверения, че съзнава тежестта на обвиненията. Условната присъда на Д.Г. отново за такова престъпление, по която е реабилитиран очевидно не му е оказала необходимото респектиращо и възпиращо въздействие. Съвместното съжителство на обвиняемия със съпругата и децата му по никакъв начин не е демотивирало обвиняемия да създаде условия за производство на наркотични вещества именно в имота, който обитават, буквално пред погледа на децата си.

С оглед на това съдът взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Д.Г. като единствената адекватна и реализираща целите на закона мярка за процесуална принуда.

Определението на съда подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна.