Силистренският окръжен съд не уважи частният протест от Районна прокуратура-Силистра против определение на Районен съд-Силистра, с което на И.Д. е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. И в настоящото производство искането на прокуратурата бе за постановяване на по-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Въззивният съд прие, че не са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК) за вземане на по-тежка мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

Наказателният състав съобрази че към настоящия момент са събрани достатъчни по обем и характер доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил деянията, за които са му предявени обвинения. Тези доказателства намират израз в разпита на свидетели, писмени доказателства, протоколи за претърсване и изземване, и не на последно място самопризнанията, които обвиняемият е направил, и дори изразеното желание досъдебното производство да приключи със споразумение с прокуратурата. В това производство не бяха представени данни, че обвиняемият е напускал постоянния си адрес, че е напускал пределите на страната или с процесуалното си поведение е затруднявал хода на досъдебното производство, поради което и въззивната инстанция не намира, че е налице опасност той да се укрие. Според въззивната инстанция не е налице и следващата опасност - обвиняемият да извърши ново престъпление, тъй като е с чисто съдебно минало, не са представени никакви доказателства за друга противообществена дейност и няма възможност да повлияе върху хода на досъдебното производство.

Окръжният съд сподели изводите на районния съд, че не е необходимо налагането на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на И.Д., а взетата такава „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева в достатъчна степен ще гарантира, че обвиняемият няма да демонстрира поведение, с което да затрудни приключването на досъдебното производство и именно тази мярка за неотклонение ще реализира целите, предвидени в закона.

Въз основа на гореизложеното, въззивният съд потвърди определението на Районен съд-Силистра, с което за втори път не бе уважено искането на прокуратурата за вземане на по-тежка мярка за неотклонение спрямо И.Д.

Определението на Окръжен съд-Силистра не подлежи на обжалване.