Окръжен съд-Силистра определи постоянна мярка „задържане под стража“ на Р.С., обвиняем по досъдебно производство за тежко умишлено престъпление - разпространение на високорискови наркотични вещества.

32-годишния Р.С. е задържан на 17.03.2022г. със заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа. При извършен обиск в обвиняемия са установени 0.3гр. метамфетамин и 2.9гр. канабис, а в дома му 53 броя полиетиленови пликчета с метамфетамин.

Прокуратурата поиска от съда да определи най-тежката мярка за процесуална принуда – „задържане под стража“ за обвиняемия, тъй, като същият е извършил тежко умишлено престъпление, има опасност да се укрие или да извърши друго тежко престъпление, а освен това вече е осъждан за същото деяние.

Процесуалния представител на обвиняемия заяви, че не са налице основания за вземане на най-тежката мярка и поиска по-лека мярка за неотклонение „домашен арест“ с мотива, че и така биха се реализирали целите, предвидени в НПК.

Според съда към настоящия момент органите на досъдебното производство са събрали достатъчни по обем и характер доказателства-писмени и гласни, които в своята съвкупност обосновават предположението, че Р.С. действително е извършил престъплението, в което е обвинен.

Относно опасността обвиняемият да се укрие съдът счете, към настоящия момент че не са представени достатъчно убедителни доказателства в тази посока.

Не така стои въпроса обаче с опасността обвиняемият да извърши ново престъпление. Тази опасност се извлича от една страна от данните за съдебното му минало-съвсем скоро е приключило изтърпяването на наложено наказание „лишаване от свобода“, макар и условно, за друго такова извършено престъпление, и от друга страна от тежестта и характера на деянието, в което е уличен в това производство.

Според съдебния състав мярка за неотклонение с по-нисък интензитет не би могла да реализира целите, предвидени в НПК, тъй като дори и с „домашен арест“ обвиняемият няма да е възпрепятстван да извърши същото по вид деяние, за което е обвинен с оглед данните, събрани за разпространителската му дейност на наркотичните вещества, които са установени в него, и в дома му.

С оглед на това съдът счете, че към настоящия момент най-тежката мярка за процесуална принуда е единствено адекватна и реализираща целите, визирани в НПК, поради което взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Р.С.

Определението на съда подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна.